е сочно и хрускащо свежо, с типичните сортови аромати на чимшир, коприва, бяла праскова. Елегантно, с усещане за минералност и дълъг, запомнящ се финал, докато ароматните му нотки продължават да си играят в паметта ви. То е истинско кулинарно удоволствие със шопска салата, киселинността му е достатъчно висока, за да се съчетае с доматите, а тялото достатъчно плътно, за да се комбинира добре с бялото сирене.

Когато ни се иска по-сериозна салата, например Капрезе, то имаме вариант и за това - Mezzacorona Пино Гриджо Резерва DOC. Моцарелата смекчава киселинността на доматите, но пък изисква вино с по-плътно тяло. И тук влиза Пино Гриджо, при това не какво да е, а Mezzacorona Резерва. То не се прави всяка година, а само когато реколтата е изключително добра. С нежен светло жълт цвят и аромати на зрели плодове – бяла праскова (която загатва за свежест на вкус), круша и лайка. На небце, действително е свежо, което ни трябва, щом ще го съчетаваме с домати, но то предлага доста повече – отново праскова и лайка, хармонично и елегантно. Тази фина композиция от вкусове, преливаща от лекота и нежност, не бива да се затъмнява от агресивна храна, така че тук салата Капрезе е точния избор.

Първото е The NeD розе от Пино Ноар, това новозеландско розе е сред любимите ми летни вина, сочно, плодово и изтънчено, а не на последно място и с приятна цена. Зърната са нежно пресовани, за да се извлече цвят, но да се минимизират танините. На нос и небце The Ned розе е главно летни горски плодове – ягоди и малини, но съчетани с кремообразна текстура. Киселинността му е добре балансирана, само с лек намек за структура от Пино Ноар. Предлагам да го съчетаете със следната епична салата. Трябват ви розови домати, ръгби домати и чери домати, червена чушка, червен лук, чесън и семена от нар и риган. Дресингът е много прост – бял винен оцет, зехтин и сос от нар ( ако не може да намерите балсамова редукция ще свърши работа). Истинските фенове на доматите веднага ще разберат какво се опитваме да постигнем, а именно, разнообразие на вкуса и текстурата. Розовите домати ще дадат сочност, ръгби доматите – плътност, а чери доматите са с малко по-голяма сладост и интензитет. Фантастична и свежа салата, която кара нашето розе The Ned просто да разцъфне.

Когато готвим доматите, киселинността им намалява и разкрива техните захари и по-дълбоки вкусове. Това ни развързва ръцете за комбиниране с по-широка гама от вина. Например розето Gerard Bertrand Cote des Roses, от Лангедок е създадено да празнува средиземноморския начин на живот.

Бутилката е произведена специално за него, във формата на роза, като ни намеква както точно да очакваме в аромата. То е класически провансалски купаж от Гренаш, Сензо и Сира. Това му придава хармоничен вкусов профил, обогатен със сложни аромати и текстури, но с една идея по-плътно тяло, заради тероара на Лангедок. На нос ароматите са изкусителни – касис, пъпеш, грейпфрут, действително откривам и флорален аромат на роза. Но не локумено-сладка и тежка. Не. Това е една радостна и ефирна роза. На небце е малко по-плътно от розетата от Прованс, но пък точно това го прави интересно и запомнящо се. И много подходящо за следната рецепта с домати.

Може ли да говорим за домати и да няма паста с доматен сос? Не може. Въпреки, че се опасявам, че ако не предложа Кианти, ще дойде винената полиция да ме арестува, изкушавам се да ви предложа нещо различно . DI NOTTE VIGNETI DELLE DOLOMITI IGT. Това е купаж, в който главна роля играе местния сорт Teroldego. Много интересен сорт от Трентино характерен с нотки на виолетки, зрели череши, червена боровинка, къпина и слива, с освежаваща нотка на горчив бадем на финала. На небце обикновено е с леко до средно тяло, леки танини, и изявена киселинност. Тук Теролдего е укротено с малко Мерло, но е запазило характера си. Производителите също го препоръчват с паста с доматен сос, така че какво чакаме?

Това вино идва от долината на Рона. Познатата комбинация от сортове Сира, Гренаш и Каринян създава характерен вкусов профил, който никога не ме оставя безразлична. Имайки предвид сортовете, ароматите са очаквани за мен, но в толкова вълнуваща комбинация, че всеки път се забавлявам да ги откривам – ясно дефинирани къпини, а след това мока кафе и нещо пикантно, което аз определям като трюфел, нещата не приключват до тук – ако му дадете известно време в чашата (което не е лесно), та ако все пак оцелее без да го изпиете веднага, появяват се ефирни аромати на виолетки и теменужки. На небце е щедро и плодово, с гъвкави киселини и нежни танини. По френски елегантно.