„Тайната“ на това чудесно пино ноар е във винификацията по два различни начина - в иноксов съд и стари френски барици. Балансът се изгражда с купаж от двете: мекотата е постигната от отлежаването в бъчви, а плодовият характер – от виното от съд. Получава се богата палитра аромати - от червени череши (почти узрели), до ягоди и билки. Тялото е ефирно и леко, а киселините (усещането за свежест) – високи. Ароматите се пренасят и във вкуса, което логично изгражда много хармонично вино.

Тук имаме изкушаващи опции за съчетаване с храна – като препоръчвам печени патладжани с прясно масло и билкова заливка: Патладжанът ще се допълни с ароматите на билките и ще контрастира приятно на плодовите нюанси, докато маслото ще допълва ефирното и леко тяло на виното.

Френският „арогантен жабок“ излъчва аромати на виолетки, касис, боровинки, препечена филия, кожа. Тялото му е средно и заоблено (както знаем, французите никога не предобрят нещата), а зрелите и флорални нотки са съчетани с добра киселинност.

Както може да се очаква от този шармантен мосю, подходящата храна е фина и изтънчена: препоръчваме патешки дроб на скара със сос от френско грозде или боровинки (изберете такъв без захар, ние имаме). Ароматите на касис ще се хармонизират с вкусовете на патешкия дроб и ще създадат интересен и сложен вкусов профил, който ще ви накара спонтанно да извикате “анкор, сил-ву-пле“!

Типично „южно“ вино с богат ароматен ансамбъл от черна череша, билкови и етерични нотки. Танините му са добри и леко неопитомени, които аз лично намирам за забавни, особено в комбинация с храна. Свежест/киселинност, както може да се очаква, на добро ниво.

Този мелнишки юнак може да се разгърне впечатляващо дори с най-проста храна - като пица маргарита, чиито семпъл, но неизменно очарователен вкус се спогажда отлично със свежестта на нашия мавруд и... една бутилка рядко се оказва достатъчна.

Гъмзата по принцип предполага леко, нежно тяло, а тук имаме и прекрасно интегрирани киселини. Ароматите са на червени плодове, акация (необичайно да откриваме аромат на бели цветя в червено вино, но е красиво!) и карамел. Малката тайна е в... охлаждането (пак ще цитирам моя мъж, който винаги настоява червените вина да са охладени) - на 15 градуса, дори и по-ниско. Ще установите, че си струва.

Тук спокойно можем да се доверим на едно пищно плато с прошуто, свежи червени плодове (череши или първите сливи) и ароматни сирена. Прошутото ще се допълни с фруктовите нотки на черешите, сирената ще добавят текстура и богат вкус, а карамелените аромати от виното могат да се съчетаят със сладостта на черешите.

Още един български отличник в дисциплината „червено през лятото“. Ароматите са на малина, череша и слива, подправки и опушен тон. Това е пино ноар с елегантно и сочно тяло, с изключителна структура и дълъг минерален финал.

Тук няма да сгрешите, ако си приготвите пилешка пържола с горски гъби и мащерка. Горските гъби ще придадат на ястието земни и билкови нотки, които ще са в унисон с ароматите във виното.

Южният облик на широката мелнишка (плюс приноса на пино ноара) се проявява ярко в това „лятно“ червено вино с аромати на червени плодове (череши, червен касис, нар) и сушени билки (сено), характерни за двата сорта. То има нежна структура, заоблени танини и съвсем леко загатната сладост.

Ще препоръчам малко за глезотия... изкушаващ десерт: тарт с червени плодове и подправки. Тази десертна идея ще съчетае ароматите на червени плодове от виното с подправки като розмарин и други, за да създаде интересна, сладка и пикантна хармония.